Роби (Роберт)
511 3523
6.04.2017 г., 7:18 ч.  

И все по-скъпа ми е таз... 

  Поезия » Хумористична, Пародии
1117 9 22

(по Р. Бърнс, "Девойката, която ми постла легло")

- - -

По пътя ме застигна мрак,

а  газех в лепкава, ужасна кал.

Едва измъквах  крак след крак

и за галошите  ми беше жал!

За щастие наблизо  тук,

видях да трепка светлина.

Почуках леко: чук-чук-чук!

Обади се една жена.

Помолих плахо за приют,

за да прекарам тук нощта.

Огледа ме – пиян ли?... луд?...

Все  пак  отвори ми врата.

Благодарих  й със поклон,

галошите оставих вън.

И благослових го този дом -

предчувствах вече сладък сън.

Попитах тихо с две слова:

Ще може ли едно винò?

Тя кимна бързо със глава –

разбира се!... Защо едно?!...

Отвори  стария  бюфет,

бутилчица намери там.

И сложи я пред нас отпред -

на масата от дъхав чам.

И вдигнах аз, разчувстван, тост,

за  непознатата  жена!

За здравето на своя гост,

да пие тя пък пожела.

От тост на тост – дойде зора,

изчезна мракът най-подир.

Да бъда буден тя се постара...

А виното бе  еликсир!...

Дъждът отдавна спрял бе вън...

Докосна ме едва с ръка:

„Макар, че време е за сън,

нима ще легнеш сам, така?”

„Е, как ще легна? – промълвùх –

Не се е случвало до днес!...

От винцето  ми  остави,

че в мен извика  интерес!...”

 

Учудено примигна тя

и пожела ми сладък сън.

Затвори  пътната  врата

и май разчувства се отвън...

Когато се събудих аз,

отиваше си този ден,

и идваше пак нощен час.

Горчеше нещо вътре в мен...

Във стаята седеше тя

в ръка с единия галош -

почистваше го от калта...

Намразих се! Какъв съм лош!...

Погалих  русата  коса,

погледнах я с добри очи...

Извади винце начасà:

„Пийни!... И по-добре мълчи!...”

 

Години вече оттогаз...

Отдавна спим в едно  легло.

И все по-скъпа ми е таз,

която ми наля винò!

 

 

 

 

 

 

© Роберт Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, радвам се, че хареса, Валя!...
  • Чудесно е!
  • Благодаря, Нина!..
  • Житейски истини ....Харесах!
  • И аз благодаря за вниманието, Генка! Удоволствието е мое!
    Спорен ден ти желая!...
  • Прочетох с удоволстние. Благодаря
  • Благодаря, Пенко!...
  • Харесва ми!
  • Радвам се, Албена!...Поздрави!...
  • Разсмя ме, Роби!...
  • Силвия, Светла, приятно ми е да ви видя и тук!...Поздрави!...
  • Толкова се радвам, че прочетох...
  • Страхотно е Роби!Заплени ме! Дали пък да не кажеш на Лирическата да сипе пак по едно вино и да си спомните лудите години. Поздравче!
  • Радвам се, че пак сте на страничката ми, Кери и Пепи!...
    Благодаря за оценката ви!...
  • Великолепно, Роби! Поздравления!
  • Чудих се аз, що се прекръсти на Роби, а то си имало причина... Браво ти!
  • Благодаря на всички, които спряха тук!...
  • Няма значение,че е взаимствал идеята.Нито,че си приличат.И двамата автори имат различен автентичен поглед и изказ.И аз съм била вдъхновявана от чужди стихове.И съм опитвала да ги префасонирам,докато ги припозная като свои..Съвсем естествено е.
  • Превъзходно! По нищо не отстъпва на творбата на Бърнс. Поздравления, Роби!
  • Силни аплодисменти от мен, Роби! Все по-трудно ми е да изкажа това, което чувствам след прочит на твое произведение...!!!
  • Чудесно, прекрасно и великолепно. Друго не мога да кажа!
  • Браво,Роби!Повтаряш: онова,което е написал Робърт Бърнс,но си заслужава! Навярно затова си приел и името му?😇
Предложения
: ??:??