27 mar 2008, 21:44

И все така... 

  Poesía » De amor
745 0 20
Аз все така занизвам в броеница
мечтите си във пръстите на този свят.
Със трепета на ярката Зорница
звездя във утрото на слънчев цвят.
Разпалвам от жарта искрици нежност
с вихрушките на вятърно летене,
достигнала най-синята безбрежност,
се стапям в огненото си горене.
И залезите свечерявам тихо
в зарасналите вече стари рани.
Лекувам го сърцето си бездумно
в целебното на топлите ти длани.






© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??