27.03.2008 г., 21:44 ч.

И все така... 

  Поезия » Любовна
736 0 20
Аз все така занизвам в броеница
мечтите си във пръстите на този свят.
Със трепета на ярката Зорница
звездя във утрото на слънчев цвят.
Разпалвам от жарта искрици нежност
с вихрушките на вятърно летене,
достигнала най-синята безбрежност,
се стапям в огненото си горене.
И залезите свечерявам тихо
в зарасналите вече стари рани.
Лекувам го сърцето си бездумно
в целебното на топлите ти длани.






© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??