Аз все така занизвам в броеница
мечтите си във пръстите на този свят.
Със трепета на ярката Зорница
звездя във утрото на слънчев цвят.
Разпалвам от жарта искрици нежност
с вихрушките на вятърно летене,
достигнала най-синята безбрежност,
се стапям в огненото си горене.
И залезите свечерявам тихо
в зарасналите вече стари рани.
Лекувам го сърцето си бездумно
в целебното на топлите ти длани.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация