Mar 27, 2008, 9:44 PM

И все така... 

  Poetry » Love
737 0 20
Аз все така занизвам в броеница
мечтите си във пръстите на този свят.
Със трепета на ярката Зорница
звездя във утрото на слънчев цвят.
Разпалвам от жарта искрици нежност
с вихрушките на вятърно летене,
достигнала най-синята безбрежност,
се стапям в огненото си горене.
И залезите свечерявам тихо
в зарасналите вече стари рани.
Лекувам го сърцето си бездумно
в целебното на топлите ти длани.






© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??