12 jun 2009, 11:48

И все така... 

  Poesía » De amor
697 0 9

И все така, пияна от любов,

в ръцете ти умирам

и се раждам.

В съзвучия от нежен послеслов

душата си със бурята споделям.

И все така, говоря с вятъра,

преплела в пръсти  огъня.

По кожата ти с устни поря

вълни от приливни желания.

Разказвам ти за моята земя -

парче от щастие разлистено.

Сега е пролет и цъфтят цветя.

Въздишат светли небосклони.

Зад хребета е нашата луна,

тя все така е луда, пощуряла.

И все така

невинна, любовта

в очите ни със утрото изгрява.

 

 

 

 

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??