И все така...
И все така, пияна от любов,
в ръцете ти умирам
и се раждам.
В съзвучия от нежен послеслов
душата си със бурята споделям.
И все така, говоря с вятъра,
преплела в пръсти огъня.
По кожата ти с устни поря
вълни от приливни желания.
Разказвам ти за моята земя -
парче от щастие разлистено.
Сега е пролет и цъфтят цветя.
Въздишат светли небосклони.
Зад хребета е нашата луна,
тя все така е луда, пощуряла.
И все така
невинна, любовта
в очите ни със утрото изгрява.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
