Не съм Жената

Не си Мъжът

А всеки да върви по пътя си

Недей ме помни

и не тъжи

Грабни останалото

и оцелявай

Хвърли тук лъжите

обидата и грубостта

В прощален огън

ги хвърли

Взимай себе си

и тръгвай

Хвърли и любовта за мен

с топлите стаени чувства

С най-силен огън ще горят

Но те не трябват

Ще тежат

Вземи каквото е останало

и тръгвай бързо

Без да гледаме

Тук всичко плаче и боли

и всичко се руши от погледи

Тук всичко екне и бучи

гърми в душите ни

Не се обръщай

Не търси

Животът пръв оттук си тръгна

А виж... - каквото е останало

И после

всеки да върви по пътя си...

8.03.2010.