И всеки да върви по пътя си
Не съм Жената
Не си Мъжът
А всеки да върви по пътя си
Недей ме помни
и не тъжи
Грабни останалото
и оцелявай
Хвърли тук лъжите
обидата и грубостта
В прощален огън
ги хвърли
Взимай себе си
и тръгвай
Хвърли и любовта за мен
с топлите стаени чувства
С най-силен огън ще горят
Но те не трябват
Ще тежат
Вземи каквото е останало
и тръгвай бързо
Без да гледаме
Тук всичко плаче и боли
и всичко се руши от погледи
Тук всичко екне и бучи
гърми в душите ни
Не се обръщай
Не търси
Животът пръв оттук си тръгна
А виж... - каквото е останало
И после
всеки да върви по пътя си...
8.03.2010.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Иванова Всички права запазени
