Milimili (Милена Иванова) Milimili (Милена Иванова)
73
Mar 9, 2010, 4:01 PM

И всеки да върви по пътя си

  Poetry
671 0 1

Не съм Жената

Не си Мъжът

А всеки да върви по пътя си

Недей ме помни

и не тъжи

Грабни останалото

и оцелявай

Хвърли тук лъжите

обидата и грубостта

В прощален огън

ги хвърли

Взимай себе си

и тръгвай

Хвърли и любовта за мен

с топлите стаени чувства

С най-силен огън ще горят

Но те не трябват

Ще тежат

Вземи каквото е останало

и тръгвай бързо

Без да гледаме

Тук всичко плаче и боли

и всичко се руши от погледи

Тук всичко екне и бучи

гърми в душите ни

Не се обръщай

Не търси

Животът пръв оттук си тръгна

А виж... - каквото е останало

И после

всеки да върви по пътя си...

8.03.2010.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Иванова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0