Mar 9, 2010, 4:01 PM

И всеки да върви по пътя си

  Poetry
672 0 1

Не съм Жената

Не си Мъжът

А всеки да върви по пътя си

Недей ме помни

и не тъжи

Грабни останалото

и оцелявай

Хвърли тук лъжите

обидата и грубостта

В прощален огън

ги хвърли

Взимай себе си

и тръгвай

Хвърли и любовта за мен

с топлите стаени чувства

С най-силен огън ще горят

Но те не трябват

Ще тежат

Вземи каквото е останало

и тръгвай бързо

Без да гледаме

Тук всичко плаче и боли

и всичко се руши от погледи

Тук всичко екне и бучи

гърми в душите ни

Не се обръщай

Не търси

Животът пръв оттук си тръгна

А виж... - каквото е останало

И после

всеки да върви по пътя си...

8.03.2010.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...