26 ene 2008, 0:07

И всеки път...

  Poesía
977 0 3

           И всеки път...

 

Всеки път, когато се опитам да избягам,

спирам и отново се връщам назад...

И всеки път ти си там и да те обичам

е най-естесвеното нещо на света - рай и ад!

 

Всеки път, когато се опитам да те намразя,

сякаш губя част от себе си, омразата горчи...

И всеки път, отново и отново, пред любовта пълзя,

а тя ми се усмихва нежно в твойте очи...

 

Всеки път се кълна, че това ще бъде краят,

че дори в съня си няма да те назова...

И всеки път, стигайки до тук, към теб вървя,

неспособна зова на сърцето си да заглуша!

 

Всеки път, когато се доближа и протегна ръце,

разбирам, че теб те няма, че не си реален...

И всеки път си тръгвам отново с разбито сърце,

за да се върна, когато любовта се превърне в спомен...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диа-непокорна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...