И всеки път...

26 янв. 2008 г., 00:07

Поэзия

683 0 3

И всеки път...

Всеки път, когато се опитам да избягам,

спирам и отново се връщам назад...

И всеки път ти си там и да те обичам

е най-естесвеното нещо на света - рай и ад!

Всеки път, когато се опитам да те намразя,

сякаш губя част от себе си, омразата горчи...

И всеки път, отново и отново, пред любовта пълзя,

а тя ми се усмихва нежно в твойте очи...

Всеки път се кълна, че това ще бъде краят,

че дори в съня си няма да те назова...

И всеки път, стигайки до тук, към теб вървя,

неспособна зова на сърцето си да заглуша!

Всеки път, когато се доближа и протегна ръце,

разбирам, че теб те няма, че не си реален...

И всеки път си тръгвам отново с разбито сърце,

за да се върна, когато любовта се превърне в спомен...

tiha_chest (Марина Стоянова)

2008-02-07T02:42:35+02:00

Разкошен стих, изпълнен с много болка и любов! Когато любовта е истинска, никога не може да се превърне в спомен, а тлее в сърцата ни - за жалост...!
henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)

2008-01-26T03:10:49+02:00

Не, не е хубаво! Ханк
sweet_tigi (Ели)

2008-01-26T00:12:32+02:00

Много е хубаво! Браво !