И всеки път...
Всеки път, когато се опитам да избягам,
спирам и отново се връщам назад...
И всеки път ти си там и да те обичам
е най-естесвеното нещо на света - рай и ад!
Всеки път, когато се опитам да те намразя,
сякаш губя част от себе си, омразата горчи...
И всеки път, отново и отново, пред любовта пълзя,
а тя ми се усмихва нежно в твойте очи...
Всеки път се кълна, че това ще бъде краят,
че дори в съня си няма да те назова...
И всеки път, стигайки до тук, към теб вървя,
неспособна зова на сърцето си да заглуша!
Всеки път, когато се доближа и протегна ръце,
разбирам, че теб те няма, че не си реален...
И всеки път си тръгвам отново с разбито сърце,
за да се върна, когато любовта се превърне в спомен...
© Диа-непокорна Всички права запазени