25 mar 2009, 13:36

И всяко опрощение е свято (Кръвта и виното не се хабят напразно)

  Poesía
1.6K 0 19

И всяко опрощение е свято

(Кръвта и виното не се хабят напразно)

 

Кръвта и виното

не се хабят напразно.

И аз ги пазя.

За последното причастие.

Когато с тленното

угасват всички празници

и всяка свещ запалена

е страшна.

Когато всяка риза

е разкъсана.

От птиците,

които те кълват

до изнемога.

Когато стъпалата

стават живи въглени

и лудо те изгарят -

чак до спомен...

Кръвта и виното

не се хабят напразно.

Във длани ги събирам -

нямам чаша.

Днес твойта хостия*

е голото ми тяло.

И всяко опрощение

е свято.

 

 

 

 

* Хостия - парченцето квасен хляб, което се дава при причастие и за което се смята, че съдържа в себе си от тялото и кръвта на Христос. В Православната традиция хостията е от парченца квасен хляб, докато в Римокатолическата хлябът е неквасен.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елмира Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • На вълната сме по гребена. Барона
  • Пишеш хубаво, Елмира. Имаш и странно дълго заглавие, но пък ставаш все по-добра със странните дълги заглавия.
    Или пък...?
  • Благодаря на всички!
    Харпиевна, на мен ми е дори по-драго да Ви видя под мой стих...
    Гери, прегръщам те!
    Люси и Ники - специално ви благодаря. Стихът е вече доста стар, но май е подходящ и за предстоящия празник...
    Желая на всички ви един изпълнен със светлина и вяра Великден!
    Бъдете благословени!
  • Като глътка въздух ми подейства!
    Елмира, моите аплодисменти!
  • Целиш ми пулса! Усещането ми беше върховно! Прекрасна поезия!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...