И всяко опрощение е свято (Кръвта и виното не се хабят напразно)
И всяко опрощение е свято
(Кръвта и виното не се хабят напразно)
Кръвта и виното
не се хабят напразно.
И аз ги пазя.
За последното причастие.
Когато с тленното
угасват всички празници
и всяка свещ запалена
е страшна.
Когато всяка риза
е разкъсана.
От птиците,
които те кълват
до изнемога.
Когато стъпалата
стават живи въглени
и лудо те изгарят -
чак до спомен...
Кръвта и виното
не се хабят напразно.
Във длани ги събирам -
нямам чаша.
Днес твойта хостия*
е голото ми тяло.
И всяко опрощение
е свято.
* Хостия - парченцето квасен хляб, което се дава при причастие и за което се смята, че съдържа в себе си от тялото и кръвта на Христос. В Православната традиция хостията е от парченца квасен хляб, докато в Римокатолическата хлябът е неквасен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елмира Митева Всички права запазени
