Mar 25, 2009, 1:36 PM

И всяко опрощение е свято (Кръвта и виното не се хабят напразно)

  Poetry
1.6K 0 19

И всяко опрощение е свято

(Кръвта и виното не се хабят напразно)

 

Кръвта и виното

не се хабят напразно.

И аз ги пазя.

За последното причастие.

Когато с тленното

угасват всички празници

и всяка свещ запалена

е страшна.

Когато всяка риза

е разкъсана.

От птиците,

които те кълват

до изнемога.

Когато стъпалата

стават живи въглени

и лудо те изгарят -

чак до спомен...

Кръвта и виното

не се хабят напразно.

Във длани ги събирам -

нямам чаша.

Днес твойта хостия*

е голото ми тяло.

И всяко опрощение

е свято.

 

 

 

 

* Хостия - парченцето квасен хляб, което се дава при причастие и за което се смята, че съдържа в себе си от тялото и кръвта на Христос. В Православната традиция хостията е от парченца квасен хляб, докато в Римокатолическата хлябът е неквасен.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елмира Митева All rights reserved.

Comments

Comments

  • На вълната сме по гребена. Барона
  • Пишеш хубаво, Елмира. Имаш и странно дълго заглавие, но пък ставаш все по-добра със странните дълги заглавия.
    Или пък...?
  • Благодаря на всички!
    Харпиевна, на мен ми е дори по-драго да Ви видя под мой стих...
    Гери, прегръщам те!
    Люси и Ники - специално ви благодаря. Стихът е вече доста стар, но май е подходящ и за предстоящия празник...
    Желая на всички ви един изпълнен със светлина и вяра Великден!
    Бъдете благословени!
  • Като глътка въздух ми подейства!
    Елмира, моите аплодисменти!
  • Целиш ми пулса! Усещането ми беше върховно! Прекрасна поезия!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...