24 jul 2023, 9:21

И за какво 

  Poesía
183 3 5

Загубих сеq когато търсех себе си в безкрая.

Потънах в безoата живот...не бях подготвен

но се мъчех да оцелея в така зловещият живот.

Бях, вяра, търпение, копнеж; просто казано, човек.

 

Но тази вечер беше различна.

И тъмата някак безразлична, защо?

Малките неща вече не радват...

а големите са огромна лъжа.

 

Чух в мрака някой да ръкопляска.

Нима бурите почват без гръм!?

Човек се ражда с плача си

и с плач го опяваме там.

 

Булката в бяло облечена,

сълзите си крие от срам

че в вярност ,кълне се...

Но и той не остава и длъжен.

 

Религия, вяра, копнеж...

животът е труден метеж,

мирис на лято, море...

овации, прощавай, добре.

 

 

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря,Сенилга радвам се че намина и сподели моят стих!Хубава и успешна седмица!!!
  • Пронизително за себе си, за живота е казано в тази ваша творба
    Колко трудно се живее и колко лесно е да се умре, но въпреки това искаш да живееш много повече.
  • Благодаря за разбирането ,Приятели за коментарите за любими и за това че ви имам!Хубав и слънчев ден!
  • Да, така е! Поздравления, Ангеле!
  • "Религия, вяра, копнеж...
    животът е труден метеж,"

    Така е, Ачо. Отлично си го казал!
Propuestas
: ??:??