Загубих сеq когато търсех себе си в безкрая.
Потънах в безoата живот...не бях подготвен
но се мъчех да оцелея в така зловещият живот.
Бях, вяра, търпение, копнеж; просто казано, човек.
Но тази вечер беше различна.
И тъмата някак безразлична, защо?
Малките неща вече не радват...
а големите са огромна лъжа.
Чух в мрака някой да ръкопляска.
Нима бурите почват без гръм!?
Човек се ражда с плача си
и с плач го опяваме там. ...