И за какво
Загубих сеq когато търсех себе си в безкрая.
Потънах в безoата живот...не бях подготвен
но се мъчех да оцелея в така зловещият живот.
Бях, вяра, търпение, копнеж; просто казано, човек.
Но тази вечер беше различна.
И тъмата някак безразлична, защо?
Малките неща вече не радват...
а големите са огромна лъжа.
Чух в мрака някой да ръкопляска.
Нима бурите почват без гръм!?
Човек се ражда с плача си
и с плач го опяваме там.
Булката в бяло облечена,
сълзите си крие от срам
че в вярност ,кълне се...
Но и той не остава и длъжен.
Религия, вяра, копнеж...
животът е труден метеж,
мирис на лято, море...
овации, прощавай, добре.
© Ангел All rights reserved.
