7 jun 2009, 11:13

И защо ли...

  Poesía
1.5K 0 3

В белотата

на зимен разкош

капе мрак

и в душите ни слиза.

Новолуние.

Стихнала нощ.

Мигновения -

вчерашна близост.

По зениците -

тежка роса.

Намагнитени

сенки болеят.

Неотглъхнал картеч -

словеса.

Топлина

и любов -

леденеят.

Безпардонно

потъпкана жал,

умълчана -

в нозете ни тлее.

Сноп отблясъци

в свят -

ослепял.

И...

защо ли

душите ни пеят...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Донка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...