В белотата
на зимен разкош
капе мрак
и в душите ни слиза.
Новолуние.
Стихнала нощ.
Мигновения -
вчерашна близост.
По зениците -
тежка роса.
Намагнитени
сенки болеят.
Неотглъхнал картеч -
словеса.
Топлина
и любов -
леденеят.
Безпардонно
потъпкана жал,
умълчана -
в нозете ни тлее.
Сноп отблясъци
в свят -
ослепял.
И...
защо ли
душите ни пеят...
© Донка Василева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
