И защо ли...
В белотата
на зимен разкош
капе мрак
и в душите ни слиза.
Новолуние.
Стихнала нощ.
Мигновения -
вчерашна близост.
По зениците -
тежка роса.
Намагнитени
сенки болеят.
Неотглъхнал картеч -
словеса.
Топлина
и любов -
леденеят.
Безпардонно
потъпкана жал,
умълчана -
в нозете ни тлее.
Сноп отблясъци
в свят -
ослепял.
И...
защо ли
душите ни пеят...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Донка Василева Всички права запазени
