7.06.2009 г., 11:13 ч.

И защо ли... 

  Поезия
1358 0 3

В белотата

на зимен разкош

капе мрак

и в душите ни слиза.

Новолуние.

Стихнала нощ.

Мигновения -

вчерашна близост.

По зениците -

тежка роса.

Намагнитени

сенки болеят.

Неотглъхнал картеч -

словеса.

Топлина

и любов -

леденеят.

Безпардонно

потъпкана жал,

умълчана -

в нозете ни тлее.

Сноп отблясъци

в свят -

ослепял.

И...

защо ли

душите ни пеят...

© Донка Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??