Иде буря...
Иде буря...Вятърът утихна...
Облаците скупчени се влачат.
Птиците на завет се покриха –
сте́ле се мъгла полупрозрачна...
Тъ́тен се търкаля по небето –
мълнии откъслечно проблясват...
Трясва гръм...Смълчава се и ето –
пладне е, а Слънцето угасва...
Едри капки дъжд се заиграват,
барабанно удрят по листата –
сякаш малки кратери оставят
бързите им стъпки по земята...
... Миг- ли, два- ли, ето че ще ливне
и след туй порой света ще скрие –
вятърът възможно е да кривне
и със мощ набрана да завие...
... Всичо живо плахо се стаява
със надежда: бурята да стихне –
после Слънце пак се появява
и свенливо някак – се усмихне...
14.06.2021.
© Коста Качев Todos los derechos reservados