14 июн. 2021 г., 23:49

Иде буря...

506 0 0

 

Иде буря...

 

Иде буря...Вятърът утихна...

Облаците  скупчени се влачат.

Птиците на завет се покриха –

сте́ле се мъгла полупрозрачна...

 

Тъ́тен се търкаля по небето –

мълнии  откъслечно проблясват...

Трясва гръм...Смълчава се и ето –

пладне е, а Слънцето угасва...

 

Едри капки дъжд се заиграват,

барабанно удрят по листата –

сякаш малки кратери оставят

бързите им стъпки по земята...

 

... Миг- ли, два- ли, ето че ще ливне

и след туй порой  света ще скрие –

вятърът възможно е да кривне

и със мощ  набрана да завие...

 

... Всичо живо плахо се стаява

със надежда: бурята да стихне –

после Слънце пак се появява

и свенливо някак – се усмихне...

 

14.06.2021.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...