19 abr 2022, 14:19  

Иде... Голямото плюскане иде.

  Poesía
531 1 9

Заглавието е заимствано от "Минава... Големият кораб минава."

 

Плътта шупяща, втасал козунак.

В яйце се крие някакъв глупак.

Черупки смачкани едва калцират.

Копнежи в бъдещето те намират.

 

Един разпъват го, а другите ядат.

Пред Бог безумно мляскат и мълчат.

Усмивки мазни, цели в овча лой

"Христос воскресе", нека само Той.

 

Любов разменят с мръсните чорапи.

и кални мисли в старите долапи.

Танцуват весели те румба, казачок.

във тях живее гладният мечок.

 

Вървят на заник сенки дългокраки.

Безкраен залез, времето се клати.

Намокрен в сълзи гърбав калдъръм

и Вяра някъде оставена навън.

 

Дъждът запръска цветен под дъгата

с налъми тежки чука по стъклата.

Препускат хора гладни по земята.

да плюскат искат в празник за душата.

 

Малко закъснял седмичен бюлетин :)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гедеон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Навремето баба ми казваше, че по време на Великден се пости не само с тялото но и с душата. Защото тя трябва да остави всички вредни чувства и мисли - злоба, завист, лицемерие... Прав си, Вал, в разклатено време живеем.
  • Вярно е. Почти никой не пости, но всички ще хапнат като прегладнели. Храната е най-важна.
  • Ти, кво очакваш при безкраен залез То и времето почва да се клати.
    Пробвай да стоиш полузаспала, дали няма и ти да се заклатиш.
  • "Безкраен залез, времето се клати."- като си изпил коняка, щото няма домати за ракията е така..., а сметката кой ще плаща, или в тоя живот е безплатно, да му мислят тия в следващия.
  • Ето това е вече мисъл на ядящ електротехник. 😂

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...