19.04.2022 г., 14:19  

Иде... Голямото плюскане иде.

530 1 9

Заглавието е заимствано от "Минава... Големият кораб минава."

 

Плътта шупяща, втасал козунак.

В яйце се крие някакъв глупак.

Черупки смачкани едва калцират.

Копнежи в бъдещето те намират.

 

Един разпъват го, а другите ядат.

Пред Бог безумно мляскат и мълчат.

Усмивки мазни, цели в овча лой

"Христос воскресе", нека само Той.

 

Любов разменят с мръсните чорапи.

и кални мисли в старите долапи.

Танцуват весели те румба, казачок.

във тях живее гладният мечок.

 

Вървят на заник сенки дългокраки.

Безкраен залез, времето се клати.

Намокрен в сълзи гърбав калдъръм

и Вяра някъде оставена навън.

 

Дъждът запръска цветен под дъгата

с налъми тежки чука по стъклата.

Препускат хора гладни по земята.

да плюскат искат в празник за душата.

 

Малко закъснял седмичен бюлетин :)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гедеон Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Навремето баба ми казваше, че по време на Великден се пости не само с тялото но и с душата. Защото тя трябва да остави всички вредни чувства и мисли - злоба, завист, лицемерие... Прав си, Вал, в разклатено време живеем.
  • Вярно е. Почти никой не пости, но всички ще хапнат като прегладнели. Храната е най-важна.
  • Ти, кво очакваш при безкраен залез То и времето почва да се клати.
    Пробвай да стоиш полузаспала, дали няма и ти да се заклатиш.
  • "Безкраен залез, времето се клати."- като си изпил коняка, щото няма домати за ракията е така..., а сметката кой ще плаща, или в тоя живот е безплатно, да му мислят тия в следващия.
  • Ето това е вече мисъл на ядящ електротехник. 😂

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...