Как бавно иде Пролетта,
не пита влиза в сивите ни дни.
Как бавно раждат се и умират
бързо - човешките мечти...
Тя идва,стъпва гордо,
усмихва се със слънчеви лъчи,
как шарени за миг поне са нашите души.
Очите търсят вяра.....вяра за живот...........
Как бавно иде Пролетта - топи
последни снегове и ражда
урагани от цветове и бури от
мечти, покрити със слънчеви лъчи.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
