Как бавно иде Пролетта,
не пита влиза в сивите ни дни.
Как бавно раждат се и умират
бързо - човешките мечти...
Тя идва,стъпва гордо,
усмихва се със слънчеви лъчи,
как шарени за миг поне са нашите души.
Очите търсят вяра.....вяра за живот...........
Как бавно иде Пролетта - топи
последни снегове и ражда
урагани от цветове и бури от
мечти, покрити със слънчеви лъчи.