24 nov 2009, 10:38

Иде зима 

  Poesía » Otra
740 0 8
Сиво утро. Сив, сив
зимен ден на село.
Чувате ли? "Сип-сип..."
Тихичко, несмело.

Сняг се чака. Да, да,
пилето го вика.
Шапката на дяда
тръгва към дръвника.

– Ще натрупа, хора!
Стягайте къщята!
Кола брашно, кола дърва.
Къде да си – дома да си.

Внучето разбира.
Внучето на двора
приказки събира.

© Райчо Русев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • приказно...и тъжно...
  • Направо да я пожелаеш тази зима!
  • "Сип-сип", а роди мелодия... Стоплих се рано сутрин. Благодаря!
  • "Къде да си – дома да си."
    !!! Най-топлото място!
    Ех, Райсън, дълбока вода си!*
  • Внучето, както винаги, е най в час
    Харесах!
    Поздрав, Райсън!
  • Сипката...и дивите патици чувам.Врабците се карат за няколко глогови топчета.А те са червени, червени по бялото.И стъпчици птичи...На треските - котка качена.Ленива и сита.А душите ни скитат...Гладни за топло...
    Ех Райсън...!

  • Готвим се за зимата, Райчо!
    Тази ще я преминем...друга да няма...
    Привет!
  • Напомня ми за детството прекарано на село.За ония мили баба и дядо,без които нищо вече не е същото.И за зимите с голям,пухкав сняг...и за куп неща.Благодаря ти за това усещане!
Propuestas
: ??:??