Razkolnikova (Ангелина Кънчева) Razkolnikova (Ангелина Кънчева)
121
31 dic 2009, 15:41  

Идеали

  Poesía » Civil
812 0 2

Там започва моят светъл пейзаж.

Залез от злато, море от мечти,

разговори под зоркия поглед

на нощния страж.

 

Пълна луна, нашите ръце -

вплетени заедно - виждам сърцата ни,

шепнеш ми тихо,

спомняш зората ни.

 

Крехка мъгла

сплашва звездите.

Колко безкрайни

изглеждат идеалите!

 

С малко любов подаряваш мига.

Колко съм влюбена!

В себе си, в хората,

колко щастлив ми изглежда света!

 

 

 

 

19.12.2009г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангелина Кънчева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0