Razkolnikova (Ангелина Кънчева) Razkolnikova (Ангелина Кънчева)
121
31 dic 2009, 15:41  

Идеали

  Poesía » Civil
807 0 2

Там започва моят светъл пейзаж.

Залез от злато, море от мечти,

разговори под зоркия поглед

на нощния страж.

 

Пълна луна, нашите ръце -

вплетени заедно - виждам сърцата ни,

шепнеш ми тихо,

спомняш зората ни.

 

Крехка мъгла

сплашва звездите.

Колко безкрайни

изглеждат идеалите!

 

С малко любов подаряваш мига.

Колко съм влюбена!

В себе си, в хората,

колко щастлив ми изглежда света!

 

 

 

 

19.12.2009г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангелина Кънчева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0