Там започва моят светъл пейзаж.
Залез от злато, море от мечти,
разговори под зоркия поглед
на нощния страж.
Пълна луна, нашите ръце -
вплетени заедно - виждам сърцата ни,
шепнеш ми тихо,
спомняш зората ни.
Крехка мъгла
сплашва звездите.
Колко безкрайни
изглеждат идеалите!
С малко любов подаряваш мига.
Колко съм влюбена!
В себе си, в хората,
колко щастлив ми изглежда света!
19.12.2009г.
© Ангелина Кънчева Все права защищены
Крехка мъгла
сплашва звездите.
Пишеш прекрасно!