31 дек. 2009 г., 15:41  

Идеали

813 0 2

Там започва моят светъл пейзаж.

Залез от злато, море от мечти,

разговори под зоркия поглед

на нощния страж.

 

Пълна луна, нашите ръце -

вплетени заедно - виждам сърцата ни,

шепнеш ми тихо,

спомняш зората ни.

 

Крехка мъгла

сплашва звездите.

Колко безкрайни

изглеждат идеалите!

 

С малко любов подаряваш мига.

Колко съм влюбена!

В себе си, в хората,

колко щастлив ми изглежда света!

 

 

 

 

19.12.2009г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Кънчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...