31 дек. 2009 г., 15:41  

Идеали

810 0 2

Там започва моят светъл пейзаж.

Залез от злато, море от мечти,

разговори под зоркия поглед

на нощния страж.

 

Пълна луна, нашите ръце -

вплетени заедно - виждам сърцата ни,

шепнеш ми тихо,

спомняш зората ни.

 

Крехка мъгла

сплашва звездите.

Колко безкрайни

изглеждат идеалите!

 

С малко любов подаряваш мига.

Колко съм влюбена!

В себе си, в хората,

колко щастлив ми изглежда света!

 

 

 

 

19.12.2009г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Кънчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...