31.12.2009 г., 15:41  

Идеали

803 0 2

Там започва моят светъл пейзаж.

Залез от злато, море от мечти,

разговори под зоркия поглед

на нощния страж.

 

Пълна луна, нашите ръце -

вплетени заедно - виждам сърцата ни,

шепнеш ми тихо,

спомняш зората ни.

 

Крехка мъгла

сплашва звездите.

Колко безкрайни

изглеждат идеалите!

 

С малко любов подаряваш мига.

Колко съм влюбена!

В себе си, в хората,

колко щастлив ми изглежда света!

 

 

 

 

19.12.2009г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Кънчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...