Иди си

15 mar 2012, 19:02

Poesía » De amor

576 0 1

Изчезнал блян самотен,

безбрежно тиха пустота,

стоя и чакам още

да си отиде вечерта.

И с нея да изчезне

сковаващият студ,

обгърнал ме коварно,

като с ръце на луд.

Но тя не си отива -

стои и чака търпеливо

утрото да се откаже,

да си тръгне мълчаливо.

Крещя без глас: "Върни се".

Протягам замръзнали ръце,

не се отказвай, утрин,

да стоплиш моето сърце.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

vancheto13 (Иваничка Петкова)

2012-03-16T11:05:15+02:00

Болезнен стих! Поздрав!