Изчезнал блян самотен,
безбрежно тиха пустота,
стоя и чакам още
да си отиде вечерта.
И с нея да изчезне
сковаващият студ,
обгърнал ме коварно,
като с ръце на луд.
Но тя не си отива -
стои и чака търпеливо
утрото да се откаже,
да си тръгне мълчаливо. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация