Mar 15, 2012, 7:02 PM

Иди си 

  Poetry » Love
703 0 1
Изчезнал блян самотен,
безбрежно тиха пустота,
стоя и чакам още
да си отиде вечерта.
И с нея да изчезне
сковаващият студ,
обгърнал ме коварно,
като с ръце на луд.
Но тя не си отива -
стои и чака търпеливо
утрото да се откаже,
да си тръгне мълчаливо. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Стрелчева All rights reserved.

Random works
: ??:??