pupi83 (Петя Стрелчева)
13 13
15 мар. 2012 г., 19:02

Иди си 

  Поэзия » Любовная
648 0 1

Изчезнал блян самотен,

безбрежно тиха пустота,

стоя и чакам още

да си отиде вечерта.

 

И с нея да изчезне

сковаващият студ,

обгърнал ме коварно,

като с ръце на луд.

 

Но тя не си отива -

стои и чака търпеливо

утрото да се откаже,

да си тръгне мълчаливо.

 

Крещя без глас: "Върни се".

Протягам замръзнали ръце,

не се отказвай, утрин,

да стоплиш моето сърце.

© Петя Стрелчева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??