Иди си
Изчезнал блян самотен,
безбрежно тиха пустота,
стоя и чакам още
да си отиде вечерта.
И с нея да изчезне
сковаващият студ,
обгърнал ме коварно,
като с ръце на луд.
Но тя не си отива -
стои и чака търпеливо
утрото да се откаже,
да си тръгне мълчаливо.
Крещя без глас: "Върни се".
Протягам замръзнали ръце,
не се отказвай, утрин,
да стоплиш моето сърце.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Стрелчева Все права защищены
