27 feb 2006, 23:14

Иди си, сърце

  Poesía
1.9K 1 9
Иди си, сърце, търси висините,
търси ги в лазурното синьо небе,
в мене ги няма - изгубих мечтите,
оставих годините да рисуват по мойто лице.

Под стряхата стара ще се сгуша за малко,
ще се слея със сенките на мойте сълзи,
ще потърся себе си - нима не е жалко,
да търсиш душата си сред тълпи от души...

Иди си, сърце, недей се завръща,
мечтата извай си от небесен елмаз...
някой ден ще си спомня в дъждовна прегръдка,
че туптяло си в мен, че била съм жива и аз...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...