27 feb 2006, 23:14

Иди си, сърце

  Poesía
1.9K 1 9
Иди си, сърце, търси висините,
търси ги в лазурното синьо небе,
в мене ги няма - изгубих мечтите,
оставих годините да рисуват по мойто лице.

Под стряхата стара ще се сгуша за малко,
ще се слея със сенките на мойте сълзи,
ще потърся себе си - нима не е жалко,
да търсиш душата си сред тълпи от души...

Иди си, сърце, недей се завръща,
мечтата извай си от небесен елмаз...
някой ден ще си спомня в дъждовна прегръдка,
че туптяло си в мен, че била съм жива и аз...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...