Иди си, сърце, търси висините,
търси ги в лазурното синьо небе,
в мене ги няма - изгубих мечтите,
оставих годините да рисуват по мойто лице.
Под стряхата стара ще се сгуша за малко,
ще се слея със сенките на мойте сълзи,
ще потърся себе си - нима не е жалко,
да търсиш душата си сред тълпи от души...
Иди си, сърце, недей се завръща,
мечтата извай си от небесен елмаз...
някой ден ще си спомня в дъждовна прегръдка,
че туптяло си в мен, че била съм жива и аз...