ИДИЛИЯ
Р.Чакърова
Сънят ти се свива от спазми колитни и язвени.
Мечтите са лепкава пот по ръцете отрудени.
Торба с лицемерие дреме до куфара празен.
Нищо ново под слънцето. Нищо учудващо...
Изненада ще бъде нелепа усмивка от щастие...
От приятните - дето са уж неочаквани.
Като маслена роза в средата на евтина паста
с гарнитура сълзи, в лимонадени нощи изплакани.
После следва бране на червивите ябълки.
И кампания "МИсли за Зима - в компоти!".
А пиперът на жар ще цвърчи с аромат на забравяне
и оцетът ще бъде основна подправка в живота...
В този ред на представи сега ще сънуват художници
и на другия ден ще рисуват модерни пейзажи.
В едър план ще изпъкват ръждясали ножици
върху фон - теменужено сини миражи.
Ощетен ще осъмне единствено старият кладенец.
Не защото росата отдавна, отдавна не плаче...
А защото остана едничка душа... Непродадена.
И по изгрев най-често се срещат... косачи...
Лондон 2016 '
© Rositsa Chakarova Todos los derechos reservados