Jun 29, 2016, 7:55 AM

Идилия

  Poetry » Other
511 0 3

ИДИЛИЯ 
Р.Чакърова 

 

Сънят ти се свива от спазми колитни и язвени. 
Мечтите са лепкава пот по ръцете отрудени. 
Торба с лицемерие дреме до куфара празен. 
Нищо ново под слънцето. Нищо учудващо... 

 

Изненада ще бъде нелепа усмивка от щастие... 
От приятните - дето са уж неочаквани. 
Като маслена роза в средата на евтина паста
с гарнитура сълзи, в лимонадени нощи изплакани.

 

После следва бране на червивите ябълки. 
И кампания "МИсли за Зима - в компоти!".
А пиперът на жар ще цвърчи с аромат на забравяне 
и оцетът ще бъде основна подправка в живота... 

 

В този ред на представи сега ще сънуват художници 
и на другия ден ще рисуват модерни пейзажи. 
В едър план ще изпъкват ръждясали ножици 
върху фон - теменужено сини миражи. 

 

Ощетен ще осъмне единствено старият кладенец. 
Не защото росата отдавна, отдавна не плаче... 
А защото остана едничка душа... Непродадена. 
И по изгрев най-често се срещат... косачи... 

 

Лондон 2016 '


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Rositsa Chakarova All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чудесна поезия - изтъкана от неочаквани образи и носеща стойностна тъга. Поздрав, Роси!
  • Хаха... Тане, правилно си усетила. Дано по-малко да тъгува лирическият герой... Поздрави!
  • Много тъга и разочарование, поне аз така го усетих.
    Иначе стихът е като за учебник. Браво!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...