27 oct 2018, 19:35

Идвайте на мокро

  Poesía
699 1 1

В Англия вали така,

сякаш слънцето умира.

Кой измислил е, дъжда

не го ли искаш, да не спира?

 

Казват, всичко е възможно.

Човек и в Космоса летя.

Ала бутон за дъжд не могат

все още да изобретят.

 

Сякаш някой те полива,

а ти не искаш да растеш.

Чадъра, вятърът го свива.

Защо ли, как да разбереш?

 

На крива круша, остър корен.

Кому е нужен тука дъжд?

Сухото е вече спомен,

но не в изсъхналата ръж.

 

Вали, без мисъл да престане.

От где е толкова вода?

Невярващите, тук ги каня

да се намокрят от дъжда.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...