Oct 27, 2018, 7:35 PM

Идвайте на мокро

  Poetry
701 1 1

В Англия вали така,

сякаш слънцето умира.

Кой измислил е, дъжда

не го ли искаш, да не спира?

 

Казват, всичко е възможно.

Човек и в Космоса летя.

Ала бутон за дъжд не могат

все още да изобретят.

 

Сякаш някой те полива,

а ти не искаш да растеш.

Чадъра, вятърът го свива.

Защо ли, как да разбереш?

 

На крива круша, остър корен.

Кому е нужен тука дъжд?

Сухото е вече спомен,

но не в изсъхналата ръж.

 

Вали, без мисъл да престане.

От где е толкова вода?

Невярващите, тук ги каня

да се намокрят от дъжда.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...