Oct 27, 2018, 7:35 PM

Идвайте на мокро

  Poetry
702 1 1

В Англия вали така,

сякаш слънцето умира.

Кой измислил е, дъжда

не го ли искаш, да не спира?

 

Казват, всичко е възможно.

Човек и в Космоса летя.

Ала бутон за дъжд не могат

все още да изобретят.

 

Сякаш някой те полива,

а ти не искаш да растеш.

Чадъра, вятърът го свива.

Защо ли, как да разбереш?

 

На крива круша, остър корен.

Кому е нужен тука дъжд?

Сухото е вече спомен,

но не в изсъхналата ръж.

 

Вали, без мисъл да престане.

От где е толкова вода?

Невярващите, тук ги каня

да се намокрят от дъжда.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...