pureblack (Георги Колев)
100 377
6 oct 2010, 20:56

Идвам... 

  Poesía
761 0 3
Един угасващ понеделник
почиства скута си -
от седмичния прозаичен край.
А той е драскал с нокти - по душата му,
безброй значения на думичката... рай.

Понеделникът тактува песен - за начало,
и други са притихналите цветове.
Краят само с черното чертае -
смисъл - водещ... никъде.

Посядам на тревата, есенно оплешивяла.
Изпуснала съвсем съзнателно безбройните си семена.
Въздъхвам и приветствам зимната раздяла,
смъртта изпращаща и тръгнала с Живота... под ръка...

© Георги Колев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Понеделникът си е несигурна работа...и туй то!
  • Хареса ми! Поздрави!
  • ... черен кръг и смисъл недостигнат, душата с катинар и със верига,
    нагазих във реката - но пред дига се изправих...
    скалата ти не се руши... възбогнах те... да те достигна аз сега не мога...
Propuestas
: ??:??