Идвам...
Един угасващ понеделник
почиства скута си -
от седмичния прозаичен край.
А той е драскал с нокти - по душата му,
безброй значения на думичката... рай.
Понеделникът тактува песен - за начало,
и други са притихналите цветове.
Краят само с черното чертае -
смисъл - водещ... никъде.
Посядам на тревата, есенно оплешивяла.
Изпуснала съвсем съзнателно безбройните си семена.
Въздъхвам и приветствам зимната раздяла,
смъртта изпращаща и тръгнала с Живота... под ръка...
почиства скута си -
от седмичния прозаичен край.
А той е драскал с нокти - по душата му,
безброй значения на думичката... рай.
Понеделникът тактува песен - за начало,
и други са притихналите цветове.
Краят само с черното чертае -
смисъл - водещ... никъде.
Посядам на тревата, есенно оплешивяла.
Изпуснала съвсем съзнателно безбройните си семена.
Въздъхвам и приветствам зимната раздяла,
смъртта изпращаща и тръгнала с Живота... под ръка...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Колев Всички права запазени
