Oct 6, 2010, 8:56 PM
Идвам...
Един угасващ понеделник
почиства скута си -
от седмичния прозаичен край.
А той е драскал с нокти - по душата му,
безброй значения на думичката... рай.
Понеделникът тактува песен - за начало,
и други са притихналите цветове.
Краят само с черното чертае -
смисъл - водещ... никъде.
Посядам на тревата, есенно оплешивяла.
Изпуснала съвсем съзнателно безбройните си семена.
Въздъхвам и приветствам зимната раздяла,
смъртта изпращаща и тръгнала с Живота... под ръка...
почиства скута си -
от седмичния прозаичен край.
А той е драскал с нокти - по душата му,
безброй значения на думичката... рай.
Понеделникът тактува песен - за начало,
и други са притихналите цветове.
Краят само с черното чертае -
смисъл - водещ... никъде.
Посядам на тревата, есенно оплешивяла.
Изпуснала съвсем съзнателно безбройните си семена.
Въздъхвам и приветствам зимната раздяла,
смъртта изпращаща и тръгнала с Живота... под ръка...
© Георги Колев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Понеделникът си е несигурна работа...и туй то!
-
Хареса ми! Поздрави!
-
... черен кръг и смисъл недостигнат, душата с катинар и със верига,
нагазих във реката - но пред дига се изправих...
скалата ти не се руши... възбогнах те... да те достигна аз сега не мога...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
