Като меч. Без калъфа оголен.
Като буря. Разляла морето.
Като залък останал безсолен -
недоквасена болка в сърцето...
Двайсет грама пречистена пролет -
идвам! В нямата сянка на дните.
Още грам - за безкрайния полет -
огън фосфорен, блясък в очите.
Сняг от лански гърла разтопи се,
без сезони Земята остана.
Бог отново над нея смили се.
Виж водата!... На извори стана! ...