Като меч. Без калъфа оголен.
Като буря. Разляла морето.
Като залък останал безсолен -
недоквасена болка в сърцето...
Двайсет грама пречистена пролет -
идвам! В нямата сянка на дните.
Още грам - за безкрайния полет -
огън фосфорен, блясък в очите.
Сняг от лански гърла разтопи се,
без сезони Земята остана.
Бог отново над нея смили се.
Виж водата!... На извори стана! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up