Jun 21, 2019, 9:15 AM

Идвам

  Poetry
774 10 24

Като меч. Без калъфа оголен.

Като буря. Разляла морето.

Като залък останал безсолен -

недоквасена болка в сърцето...

Двайсет грама пречистена пролет -

идвам! В нямата сянка на дните.

Още грам - за безкрайния полет -

огън фосфорен, блясък в очите.

Сняг от лански гърла разтопи се,

без сезони Земята остана.

Бог отново над нея смили се.

Виж водата!... На извори стана!

Стъпка тиха е отдих за вятър.

А любов под сърцето ме носи,

към човешкия древен театър

да намирам живота с въпроси.

Като мелница счупила камък,

стривам жито на слънчева арка.

Воденица избрах! Вместо замък...

Идвам - влюбена, бедна жетварка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Чакърова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...