21 июн. 2019 г., 09:15

Идвам

776 10 24

Като меч. Без калъфа оголен.

Като буря. Разляла морето.

Като залък останал безсолен -

недоквасена болка в сърцето...

Двайсет грама пречистена пролет -

идвам! В нямата сянка на дните.

Още грам - за безкрайния полет -

огън фосфорен, блясък в очите.

Сняг от лански гърла разтопи се,

без сезони Земята остана.

Бог отново над нея смили се.

Виж водата!... На извори стана!

Стъпка тиха е отдих за вятър.

А любов под сърцето ме носи,

към човешкия древен театър

да намирам живота с въпроси.

Като мелница счупила камък,

стривам жито на слънчева арка.

Воденица избрах! Вместо замък...

Идвам - влюбена, бедна жетварка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Чакърова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...