Идвам
Като меч. Без калъфа оголен.
Като буря. Разляла морето.
Като залък останал безсолен -
недоквасена болка в сърцето...
Двайсет грама пречистена пролет -
идвам! В нямата сянка на дните.
Още грам - за безкрайния полет -
огън фосфорен, блясък в очите.
Сняг от лански гърла разтопи се,
без сезони Земята остана.
Бог отново над нея смили се.
Виж водата!... На извори стана!
Стъпка тиха е отдих за вятър.
А любов под сърцето ме носи,
към човешкия древен театър
да намирам живота с въпроси.
Като мелница счупила камък,
стривам жито на слънчева арка.
Воденица избрах! Вместо замък...
Идвам - влюбена, бедна жетварка.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимира Чакърова Все права защищены
