23 nov 2009, 13:03

Игла

1.1K 0 9

Тесни улици,

тихи тротоари,

ясно време

с ръцете си прегърнало небето,

уютни стаи

играчки споделени,

любознателни лица в детски възрасти,

шият реалностти...

 

Широки булеварди,

шумни бордюри,

отпочиващ смог

скръстил ръце във въздуха,

недостроени жилища

ремонти съществуващи,

разумни лица в средна възраст,

кърпят илюзии ...

 

Оживен парк,

движещи алеи,

пътуваща мъгла

протегнала ръце към висините,

схлупени къщи

пушещи комини,

помъдрели хора във достойни възрасти,

бродират съществуване...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Славка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Веси! Усмихнат ден, ти желая!
  • Интересна идея!
    Харесах стиха ти, Славея!
    Поздрав!
  • Белла ( и пак ме попитай) Хубав ден ти желая, мила!
  • Права си, Валя! Точно така е, от нас и само от нас зависи! Приятен и емоционален ден, желая!
  • През твойта игла минава нишката на мойрите - от нас зависи какво ще "избродираме" от нея, от тях - кога ще я скъсат.
    Чудесен стих!
    Сърдечни поздрави

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...