Nov 23, 2009, 1:03 PM

Игла

1.1K 0 9

Тесни улици,

тихи тротоари,

ясно време

с ръцете си прегърнало небето,

уютни стаи

играчки споделени,

любознателни лица в детски възрасти,

шият реалностти...

 

Широки булеварди,

шумни бордюри,

отпочиващ смог

скръстил ръце във въздуха,

недостроени жилища

ремонти съществуващи,

разумни лица в средна възраст,

кърпят илюзии ...

 

Оживен парк,

движещи алеи,

пътуваща мъгла

протегнала ръце към висините,

схлупени къщи

пушещи комини,

помъдрели хора във достойни възрасти,

бродират съществуване...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Веси! Усмихнат ден, ти желая!
  • Интересна идея!
    Харесах стиха ти, Славея!
    Поздрав!
  • Белла ( и пак ме попитай) Хубав ден ти желая, мила!
  • Права си, Валя! Точно така е, от нас и само от нас зависи! Приятен и емоционален ден, желая!
  • През твойта игла минава нишката на мойрите - от нас зависи какво ще "избродираме" от нея, от тях - кога ще я скъсат.
    Чудесен стих!
    Сърдечни поздрави

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...