Nov 23, 2009, 1:03 PM

Игла

1.1K 0 9

Тесни улици,

тихи тротоари,

ясно време

с ръцете си прегърнало небето,

уютни стаи

играчки споделени,

любознателни лица в детски възрасти,

шият реалностти...

 

Широки булеварди,

шумни бордюри,

отпочиващ смог

скръстил ръце във въздуха,

недостроени жилища

ремонти съществуващи,

разумни лица в средна възраст,

кърпят илюзии ...

 

Оживен парк,

движещи алеи,

пътуваща мъгла

протегнала ръце към висините,

схлупени къщи

пушещи комини,

помъдрели хора във достойни възрасти,

бродират съществуване...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Веси! Усмихнат ден, ти желая!
  • Интересна идея!
    Харесах стиха ти, Славея!
    Поздрав!
  • Белла ( и пак ме попитай) Хубав ден ти желая, мила!
  • Права си, Валя! Точно така е, от нас и само от нас зависи! Приятен и емоционален ден, желая!
  • През твойта игла минава нишката на мойрите - от нас зависи какво ще "избродираме" от нея, от тях - кога ще я скъсат.
    Чудесен стих!
    Сърдечни поздрави

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...