21 dic 2013, 19:39

Игнажден 

  Poesía
786 0 2
Отново зима и отново студ...
Едно напомняне на Съвършенния
за тленността.
Щедростта на хората за Коледа - несръчно Разкаяние -
небрежно пуснали търговците отново в Храма.
Почувствали изтичането на Живота
от върха на пръстите
се сещаме, че връзката ни с Него
е крехка като ледени висулки.
Виж - падат и начупват
завинаги кристалната си структура.
Безмълвно се топят
и всички клетви за необратими спомени и уникалност
ще бъдат жалки, като добре заучен ритуал...
Застинали зад сенките на Бъдника
по своемо предчувстваме,
как пъпките на дряна
издават онова Прераждане,
в което се стопяваме до локва,
от която Земята утолява жажда.
В основата на всяко коледно дърво
са соковете от пръстта.

© Иван Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??