Игнажден

Dec 21, 2013, 7:39 PM

Poetry

737 0 2

Отново зима и отново студ...
Едно напомняне на Съвършенния
за тленността.
Щедростта на хората за Коледа - несръчно Разкаяние -
небрежно пуснали търговците отново в Храма.
Почувствали изтичането на Живота
от върха на пръстите
се сещаме, че връзката ни с Него
е крехка като ледени висулки.
Виж - падат и начупват
завинаги кристалната си структура.
Безмълвно се топят
и всички клетви за необратими спомени и уникалност
ще бъдат жалки, като добре заучен ритуал...
Застинали зад сенките на Бъдника
по своемо предчувстваме,
как пъпките на дряна
издават онова Прераждане,
в което се стопяваме до локва,
от която Земята утолява жажда.
В основата на всяко коледно дърво
са соковете от пръстта.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Patrizzia (Надежда Ангелова)

2013-12-23T10:02:24+02:00

Колко мъдрост има в тази творба!
krchernev (Красимир Чернев)

2013-12-21T20:28:18+02:00

Едно коледно стихотоворение, търсещо истинския дух на Коледа!
Дълбоко и смислено е, поздрав!